Всички знаем готината фраза „Може да сме безделници, но не сме без празници“. Знаете ли, че произходът на думата „празник“ идва от старобългарски и означава „празно време“, тоест такова без работа и учене.
Добре де, ама защо пък Хелоуин? Е кой не обича празниците?! Независимо дали сме на 2 или 92 си имаме любим празник и го чакаме с нетърпение. В българските традиции има безброй празници, някои по-големи, други по-малки. Общото при всички е, че създават весело настроение и приятно преживяване.
И понеже светът е едно голямо село, има и чужди празници, които лека-полека са се внедрили и по нашите ширини. Съответно някои хора нямат нищо против да си ги припознават и празнуват.
Краят на октомври наближава и скоро ще започнат и полемиките „нямаме ли си достатъчно празници, че да празнуваме и чуждите“. Реално като се замислим, всъщност едното не изключва другото. А и никой никого не задължава. Хората обаче, незнайно защо, си умират да се карат и да спорят на тази тема, сякаш има някакво екзистенциално значение.
Вместо безсмислените спорове, далеч по-интересно би било да надникнем в историята на този празник и да разберем какъв е той и откъде е възникнал.
Хелоуин произхожда от древния езически ритуал Сауин (Samhain), с който келтите посрещали своята Нова година на 1 ноември.
Те са живели преди 2000 години, основно в района, където днес са Ирландия, Обединеното кралство и северна Франция. Последният ден на октомври бележел края на лятото и реколтата, и началото на тъмната, студена зима.
Това време от годината, се свързвало и със смъртта на човека. Келтите вярвали, че в нощта срещу новата година световете на живите и мъртвите се преливали.
Смятали също, че в тази нощ починалите през годината се връщали на земята, за да търсят в кого да се вселят. И тъй като това не е много готина опция, за да се предпазят, келтите се маскирали колкото се може по-страшно, надявайки се да изплашат духовете.
Обличали животински кожи и глави, и се събирали около огньове, запалени от жреците друиди, които правели гадания.
Да, и у нас имаме такъв древен езически ритуал – кукерството. И там присъстват присъстват маски с рога и зловещо изражение, животински кожи, а целта отново е гонене на злото.
Разгледай специалните ни мъжки предложения за Хелоуин.
Когато християнството се разпространило в Европа, църквата, разбира се, се опитала да изкорени езическите ритуали.
Но тъй като те били част от традициите и съществуването на хората (включително и днес), голяма част от ритуалите били пречупени през призмата на църквата. Християните вярват, че след смъртта душите не се връщат на земята. Затова през 853 г. папа Григорий IV утвърдил 31 октомври като ден за прослава на всички християнски светци и мъченици или денят на Вси Светии.
Но да се върнем отново на келтите. Освен, че духовете причинявали проблеми и увреждали реколтата, келтите смятали, че присъствието на душите от отвъдното улеснявало друидите да правят прогнози за бъдещето. За тогавашните хора, изцяло зависими от променливата природа, тези пророчества били важна утеха през дългата, тъмна зима.
За да отбележат събитието, келтските жреци правели огромни свещени огньове, където хората се събирали, за да принесат жертви на келтските божества. Именно по време на тържеството, келтите носели страшните животински костюми и се опитвали да гадаят.
В по-късните години, след намесата на християнската църква, Денят на Вси светии се празнувал с големи огньове, паради и обличане в костюми. Бил наричан още All-hallows. Вечерта преди него, традиционната нощ в келтската религия, започва да се нарича All-hallows Еve и в крайна сметка Halloween (Хелоуин).
Разгледай специалните ни дамски предложения за Хелоуин.
Днес древният келтски празник е разпространен под различни форми и имена, и се отбелязва на много места, с най-голяма популярност в САЩ. Американците го припознали през 19-и век, благодарение на емигриралите ирландци.
Костюмите за Хелоуин се появили около средата на 20-и век, когато и традицията „почерпка или пакост“ („trick or treat“) става неизменна част от празника.
Духовете се почитат още в Латинска Америка, Мексико и Испания –Dia de Muertos – Денят на мъртвите. В Китай е Тенг Чиех – празник на фенерите. Хелоуин се празнува разбира се в Ирландия, Англия и Канада, а в България денят на Вси Светии се чества в първата неделя след Петдесетница.